Гастроентерология

Д-р Найден Кандиларов, Клиника по обща, чернодробна и панкреатична хирургия, УМБАЛ „Александровска“, гр. София

Гастроентерологията е дял от съвременната медицинска наука. Тя изучава заболяванията, диагностиката и лечението на органите на храносмилателната система. Думата „гастроентерология“ произлиза от гръцки език и е комбинация от три думи: „gaster“ (или gastros) - стомах, „enteron“ - черво и „logos“ - причина. В тесен смисъл, според произхода на думата, би трябвало да означава, че гастроентерологията е наука, изучаваща заболяванията на стомашно-чревния тракт (включващ хранопровод, стомах, тънко и дебело черво) и тяхното лечение.

Съвременната гастроентерология се занимава и с изучаването на заболявания и на други органи, които не са част от стомашно-чревния тракт, но са функционално и неразделно свързани с функцията на стомашно-чревния тракт и са обособени в отделни подраздели. Такива са:

Хепатологията (произлиза от hepar – черен дроб и logia – наука, изучаваща причините) е насочена към изучаването на заболяванията на жлъчно-чернодробната система, състоящата се от черния дроб, жлъчния мехур и жлъчните пътища.

Ентерологията (от enteron – черво) е наука, изучаваща заболяванията на червата и тяхното лечение.

Панкреатологията (pancreas – задстомашна жлеза) е наука за заболяванията на задстомашната жлеза и тяхното лечение. Тъй като панкреасът е жлеза, която притежава два типа функции – вътрешна секреция (на хормони, които се пренасят в организма чрез кръвообращението) и външна секреция (секретираща храносмилателни ензими), гастроентерологията изучава тези заболявания, които са свързани с външната секреция на панкреаса, т.е. със секрецията на храносмилателните ензими и свързаните с това нарушения в храносмилането.

Съвременната гастроентерология разполага с разнообразни методи за изследване за установяване и диагностика на заболяванията.

Конвенционални методи – такива са снемането на анамнеза (т.е. разпитване на пациента за неговите оплаквания), физикално изследване (т.е. преглед на пациента) и изследване на различни кръвни показатели.

Съвременни методи– такива, които са се превърнали в рутинни, са ехографското изследване (или ехография) и ендоскопското изследване (или ендоскопия). По-рядко използвани, но с изключително важно значение, са компютърно аксиалната томография (или КАТ, известен още като скенер) и ядрено-магнитният резонанс (ЯМР).

Гастроентерологични заболявания

Най-общо казано, гастроентерологичните заболявания могат да се разделят на функционални и органични. При функционалните заболявания е налице нарушение в нормалното функциониране на органите, без наличие на органична причина. Поради това в повечето случаи се наричат и с термина „функционални нарушения“. Причините за тези заболявания трудно се установяват и са трудни за лечение, като основната насока на терапията е да се овладеят оплакванията на пациента и да се подобри качеството му на живот. Пример за функционални нарушения са диспептичните оплаквания (или диспепсия) и синдромът на раздразненото черво. При органичните заболявания е налице увреждане и/или нарушаване на структурата на даден орган, съпроводено и с функционални нарушения. Пример за подобен тип заболявания са язвените болести (язва на стомаха, язва на дванадесетопръстника), тумори на стомашно-чревния тракт, болестни състояния на черния дроб като цироза и хепатит, заболявания на червата - възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ), като най-често срещаните такива са улцерозният колит и болестта на Крон.

Информацията, която се съдържа в този материал, се предоставя единствено с образователна цел и не е предназначена да замести обсъждане и консултация с лекар. Всякакви решения относно диагностика, профилактика или лечение на дадено заболяване трябва да бъдат направени от лекар, съобразно състоянието на конкретния пациент.

Прочетете повече на: http://www.gastrozdrave.bg/gastroenterologija/



BG-ABT-55 (12/2017)

Последна промяна  26.10.2018г.